Колегите от общината много го хвалеха. Особено като им вършеше услуги. Добряк беше Кольо и трудно отказваше. Ама и тоя кмет беше негов човек, та работата засега поне сигурна. Отвреме навреме и бонуси отпускаше на по-своите, та й парите стигаха.

 Но Кольо най-много обичаше 30-тото число на месеца и деня неделя. В петък след работа минаваше през офиса на дружеството да види календарния план и къде ще е похода. Пък и на Сийчето да се порадва, секретарката. Хубава беше Сийчето. Винаги весела. И все с къси поли. Горд беше Кольо с дружеството, с туризма.

 Но Сийчето беше на председателя. Шушукаха жените туристки че висока заплата й дава шефа, че всеки уикенд я води нанякъде. Пък тя Сийчето беше добричка и все отзивчива.

 Стана рано в неделя наш Кольо. В 7.30 излезе и за 10-ина минути стигна на спирката.

Рейса, 5-цата дойде точно. Другите туристи вече бяха се качили от автогарата и центъра. Бодри и весели. Неделния поход започва.

 Слезнаха в близкото село и хванаха зелената маркировка. Кольо се помъчи да преброи за кой път минава по тая пътека и успя да изброи до 4. 20 години редовен турист е.

12 души изброи че са. Днешния поход водач е председателя. Това е на кяр, таксата е само 5 лева. Когато са други водачи е 7-8. Добър човек е председателя. Пък и Сийчето е на похода, иначе рядко идва. Те да си шушукат жените какви далавери правил и колко пари крадял. Жени, клюкарки.

 Захапаха нагоре по баира след последните къщи на селото. Председателя водач. Шегува се солено. Сийчето пърха около него и се кикоти кокетно. На наш Кольо не му беше приятно и най отзад вървеше. Другите туристи просто едни фигури в колоната.

 За дъщерята се замисли Кольо Димов. Студентка 3 курс в София. Тая година хептен рядко взе да си идва. Много учат явно и трудни изпити взимат. Но Кольо е горд баща. Парите които й дават с жената й стигат. Много се хвалеше жената с щерката и много горда беше. През 1-2 вечери по 10 минути по телефона я прослушваше. И когато тя вдигнеше … лелееее, то радост, то … После по половин-един час дуднеше на Кольо какво му е казала, та чак се повтаряше и потретваше. Кольо не се дразнеше на това, щото баш тия вечери му правеше ама най-хубавите салати. И ракията по-сладко вървеше. Кольо обичаше да е на кяр. Едно не знаеше той. Че месечния бюджет на щерката е 4 пъти по това което и пращаха. Младото момиче, беше намерило как лесно да изкарва пари. И никога не им искаше още.

Добър човек, запален турист и горд баща беше Кольо Димов. Така се беше унесъл в мислите си, че не усети кога е станало пладне и ето стигнаха до заслона. Сийчето беше спряла да се кикоти, дори и председателя беше спрял с тъпите си шеги. На пейките и масата пред заслона имаше 4-ма младежи, 2 момчета и 2 момичета. Председателя, водача малко се наежи.

-         Ей деца – тоя заслон ний сме го правили, свийте се бърже, че ние сме 12 души, да има къде да се съберем.

Едното момче рязко се изправи и напери мускули и стойка.

-         Ей чичак, такъв ще ти фрасна, че долу в селото ще литнеш!

Председателя се респектира и замърмори. Сийчето тропна с краче с новите си чепици „Салева”. Момчето, малко по-успокоено рече:

–        Ако бяхте попитали като хора щяхме да се сберем, но сега ходете на долните пейки!

Председателя, водача, рече – абе я хайде долу! То огнището нали е там Тия младите нищо не разбират. Слезнаха на пейките 15-ина метра по-долу. Огнището беше там наистина, но пейките поизгнили.

Бай Кольо тъкмо за миг улови как Сийчето е отправила жаден взор към младото момче горе, когато председателя го стресна.

-         Кольоооо, ти си майстора Кольоооо! Давай, пали огъня!

Сийчето пак се изкикоти. Ех това сладко, жадувано Сийче.

Кольо Димов, поласкан, събра клечолаци и клони и бърже напали огъня. Майстор е Кольо.

Тъкмо огъня добре се разгоря и едното младо момиче дойде отгоре. Здравейте, моля простете на моя приятел, той бързо се пали. Носеше торбичка бонбони. Искам да ви почерпя, днес имам имен ден. Честит празник и на Вас!

То беше верно неделя, Цветница, загря Кольо.

Другия Кольо в групата, Коцкара му викат туристите от дружеството, щото жените му се лепят рече:

-         Абе девойко хубава. Айде да те пазаря за снаха, че моя син още е ерген.

-         Има добра заплата, началник отдел е в завода.

 Младото момиче се ухили.

-         Благодаря господине! Не искам мъж на заплата. Моят приятел помага на баща си и сам си изкарва парите. Него обичам. Ама вземете си бонбон де, има за всички ви , даже по 2.

Председателя си взе 2 бонбона и рече:

 -         Абе младежи, защо не се запишете в дружеството ни?! Имаме младежки клуб, редовни походи, екстри.

 -         Не ни е нужно господине. Ние си ходим на планина почти всяка събота и неделя!

 Красивото младо момиче се качи нагоре. Сийчето мълчеше, нямаше я всякаш. Огъня си гореше и жаравата все по хубава ставаше. Председатела си гледаше телефона.

 А пък Кольо Димов беше добър човек. И запален турист.