Постинг
08.10.2016 02:32 -
Предание за Мумджидам
Слизаме в Три Могили, нарамваме раници и разхождаме малко да огледаме селото.
Две баби се раздумват на пейка.
- Добър ден!
- Хожгелдиниз (добре сте дошли)! Накаде утяати бе дяца?
- Към Мумджидам!
- Ааааа... МумДжиДам!
С едно особено ударение на първата сричка, това име прозвучава някак като мелодия.
Местен човек, наборче, ни съпровожда и ни показва как да хванем
пътеката за натам. Така и така отива към къщата вуйчо си.
По пътеката натам срещам преданието.
Като малък планински ручей, клокочещ между камъните, така и през вековете едва едва е долазило то.
"В много стари времена... отсреща на голямата скала жрец е подпалвал огнйове. Огнйове от светлини. Нишите не са били празни. Специални кристали имало наредени в тях. Като е изричал магйосаните слова, и с ръце пускайки светкавици, запалвал ги е, светвали са в различни светлини. Като лъчи от прожектори са осветявали поляната там, гдето сега е махала Мумджидам.
Хората дошли за мистерията, унесени и омагйосани, приседнали и утихнали поемали са знанията.
Оттогава магията все витае тука като облак.
Един ден, пак ще дойде тук и ще запали скалата!"
Иди че го разбери!
Вечерта край огъня, раздумвайки с местните овчари-спартанци, нищим топонимите.
Саръкая (скалата отсреща) - жълтия камък.
Мум-свещ.
Мумджия-свещар.
Мум-джи-дам - мястото на свещаря.
Пасва. А и магията витае наоколо като облак.
Две баби се раздумват на пейка.
- Добър ден!
- Хожгелдиниз (добре сте дошли)! Накаде утяати бе дяца?
- Към Мумджидам!
- Ааааа... МумДжиДам!
С едно особено ударение на първата сричка, това име прозвучава някак като мелодия.
Местен човек, наборче, ни съпровожда и ни показва как да хванем
пътеката за натам. Така и така отива към къщата вуйчо си.
По пътеката натам срещам преданието.
Като малък планински ручей, клокочещ между камъните, така и през вековете едва едва е долазило то.
"В много стари времена... отсреща на голямата скала жрец е подпалвал огнйове. Огнйове от светлини. Нишите не са били празни. Специални кристали имало наредени в тях. Като е изричал магйосаните слова, и с ръце пускайки светкавици, запалвал ги е, светвали са в различни светлини. Като лъчи от прожектори са осветявали поляната там, гдето сега е махала Мумджидам.
Хората дошли за мистерията, унесени и омагйосани, приседнали и утихнали поемали са знанията.
Оттогава магията все витае тука като облак.
Един ден, пак ще дойде тук и ще запали скалата!"
Иди че го разбери!
Вечерта край огъня, раздумвайки с местните овчари-спартанци, нищим топонимите.
Саръкая (скалата отсреща) - жълтия камък.
Мум-свещ.
Мумджия-свещар.
Мум-джи-дам - мястото на свещаря.
Пасва. А и магията витае наоколо като облак.
Няма коментари